Свободата- вътрешна свобода, свободата на околния свят! Тя е една отговорност , която всеки носи през живота си! Човек сам подтиска свойте желания и стемежи....сам се спира да прави неща, които може макар и свободен! Защото нещо е сладко, докато не е твое. После намираш друго, за което да се бориш, а именно съвършенството!Така сводобата е една присъда, която ти носиш в душата си! Свободен, но затворен в клетка от замия себе си! Колко пъти си се спирал и си си забранявал да правиш нещо!Откалзвал си се от правото на свобода, проявявал си тази свобода като слабост и си се опитвал да избягаш от нея !? Не си се замислял ли? Направи го и ще разбереш, че тази толкова дълго жадувана свобода не е толкова сладка както в мечтите ти! Вече си голям и имаш свой живот, свой дом и свои стремежи! Освободил си се от чуждите окови и забрани....и??? Сладко ли е? Да понасяш несполуките на живота, да се бориш с несършенството и в същото време да се опитваш да изградиш себе си като нещо съвършено, усещаш ли свободата? Или ти сам слагаш границите, които някога ти слагаха други хора! Поставяш  я в окови и чакаш всичко да се подреди, борейки се с живота! Използваш ли силата й, за да промениш хората, себе си ... или тя е само едно оръжие на слабостта ти? 

Свобода „монета” с две лица! Сам избираш как да я обърнеш! Да я използваш като сила, с която да постигнеш целите си или тя да е защита на твоята слабост ...

 И както е казал един философ „Човек се ражда свободен, но цял живот е в окови” ! В оковите на хората, в свойте окови, в околите на живота! Свободата една не много сладка присъда, поднесена ни от съдбата! А не избира ли сам човек да приеме свободата!Дали е осъден или е дарен с велика ценност? 

Свобода „монета” с две лица! Сам избираш как да я обърнеш! Да я използваш като сила, с която да постигнеш целите си или тя да е защита на твоята слабост ...

 И както е казал един философ „Човек се ражда свободен, но цял живот е в окови” ! В оковите на хората, в свойте окови, в околите на живота! Свободата една не много сладка присъда, поднесена ни от съдбата! А не избира ли сам човек да приеме свободата!Дали е осъден или е дарен с велика ценност?





Бих искала да съм орел величествен и свободен.Смятало се е, че орелът може да отлети до Слънцето, да се взре в ослепителното му сияние и да се слее с него.