Светлината на нощната лампа не е нито прекалено силна, нито прекалено слаба, също както и музиката или пък нейното отсъствие, заменено от разтворената книга, чийто идеи и послания се сблъскват с твоите, а резултатът за отрицателно време е вече на хартията.

 Но понякога не се случва. И нищо не излиза, сякаш мозъчните клетки са заспали, или ако леко са се пробудили поглеждат пренебрежително ситуацията и пак заспиват. Понякога се случва, понякога не. Имам една позната, която веднъж ми каза, че вдъхновението не съществувало, а един приятел – че нямало такова нещо като химия, която да предизвика съзнанието/фантазията ти да заработи. Но си мисля, че има и съм убедена в това. Без вдъхновение това, което е създадено не може да бъде “живо”, да навлезе в кожата на читателя. То може да бъде добре написано и оформено, но няма да има силата да обгърне вниманието на отсрещната страна. Също както има филми, в които се потапяш дотолкова, че си в самия филм, някъде из сцените, криещ се, за да не те видят, а не вкъщи или в киносалона.

Но къде се крие вдъхновението? Къде го намираме? Мисля че провокатор на вдъхновение може да е почти всичко или накратко казано – живота и хората в него. Тяхните лица, тяхното поведение, случайни срещи, случайни разговори, реакции, които могат да доведът до идеи, които всъщност нямат нищо общо с действителността, но въпреки това те са породени от същата тази действителност. Другият голям фактор за мен е и създаденото от други хора, въпреки че в огромен процент от случаите – то също е вдъхновено от реалността, дали лична или нечия друга.

Колкото повече време минава толкова повече се убеждавам в това колко е важно да материализираш идеите докато те още не са отлежали в ума. Ако моментът премине, спонтанността на написаното няма да е същото, което се отразява както на стила, така и на динамиката. изводът.

Почти като живота е. Ако не пристъпиш и не вземеш това, което може да е твое, губиш го.