Не мога да разбера, защо взаимоотношенията със хората и между тях по специално говоря за отношенията на работното място между колеги и колежки са толкова трудни.Защо някой хора си мислят, че са най-добрите и карат другите около тях да си мислят, че са некадърници. Да разбирам, че това е борба за власт, издигане и лидерство.Но тези хора никога няма да станат лидери.Това са хора който потъпкват останалите и дори тези който им се изпречват на пътя само и само да стигнат крайната цел. Ето 6 грешки който правят жените в това отношение:

 Първите стъпки в кариерата често са най-трудните. В началото ние се учим и получаваме опит. Постепенно израстваме като професионалисти, но, за съжаление, не винаги високият професионализъм е предпоставка за добра кариера. За да направите добра кариера трябва освен да притежавате професионални качества и да умеете да се представяте пред колегите си и пред началниците, в най-добра светлина.

  Какви са типичните грешки, които правят жените в своята кариера?

 Първа грешка: Желанието да имате добри отношения с всички

 От деца момичета се научават да се грижат за всички, да бъдат изпълнителни и ненапористи. Точно такива качества се очакват от истинската жена. Нашите родители ни внушават, че помощта на другите винаги ще бъде възнаградена. Често ние, жените, сами предлагаме помощ на други хора, за да им харесаме и после съжаляваме, че сме били прекалено добри. Но, вече стореното е сторено.

 Наистина, как можем да откажем на симпатичния колега, ако той мило ни моли да останем малко след работа и да му помогнем да направи важната презентация? Как можем да откажем на колежката, ако детето й е болно? За съжаление, това ни поведение има пагубни последствия за нашата кариера.

 Жените често пилеят времето си за дреболии и като резултат поемат рутинната работа, която не позволява да се отдели време за по-успешни и забележими действия. Ние изискваме от себе си да сме стриктни, дори когато не харесваме работата, която вършим. Но, незнайно защо, приемаме с разбиране леността и безхаберието на други хора. Често ние, жените, не сме доволни от нещо, но при все това не изказваме никакви конкретни изисквания.

 Симпатичният колега успешно ще проведе своята презентация, която е подготвил с Вашата помощ. Но, Вие лично какво ще имате от това? Само разочарованието и мисълта, че за пореден път някой се е възползвал от Вашите усилия. Има вероятност да получите от колегата поредната служебна чаша като подарък за Коледа. Дали това е точно това, което Ви трябва? Популярността и успехът се постигат не с услужването и жертви, а с помощта на взаимното уважение, коректното държане и респект.

 Какво трябва да правите?

 Бъдете способни да отклонявате изискванията и молбите, които Ви се виждат прекалено големи и Ви тровят живота. Тогава Вашето "да" ще има много по-голяма тежест. Говорейки "не", ние защитаваме своята територия. Отказът Ви трябва да бъде ясен, точен и бърз. Трябва твърдо да кажете: "Съжалявам, но аз няма /не мога/ да го направя". Възможно е, да Ви се наложи да се аргументирате.

 Освободете време за задачите, които ще Ви помогнат да покажете таланта си и ръководството да разбере, че имате потенциал да вършите големи и сериозни неща.

 Втора грешка: Захващате се с всички задачи, които Ви предлагат, защото смятате, че по този начин показвате своето трудолюбие

 В началото на своята кариера, ние често мислим, че е достатъчно да бъдем компетентни, старателни, доброжелателни и неконфликтни служители. Ние искаме да покажем, че можем да вършим всякаква работа, дори низкоквалифицирана. По този начин се стараем да покажем, че сме лоялни и трудолюбиви. За съжаление такова ни поведение се възнаграждава само с това, че за нас почват да мислят като за човек, който може да върши всякаква неквалифицирана работа, но не и тази изискваща компетентност и способности.

 Съгласете се, че за да направите 200 копия за съвещание, прекарвайки един час пред ксерокса, не е задължително да имате висше образование и квалификация по маркетинг. За да изпълните тази работа успешно е напълно достатъчно да имате секретарска диплома. Повечето жени мислят, че всички тежки и изискващи усилия дейности, отнемащи много време, те са задължени да вършат сами. Сигурно ще се изненадате, ако разберете, че повечето мъже смятат себе си за прекалено образовани, за да извършват подобни дейности.

 Какво трябва да правите?

 Говорете за своите постижения. Захващайте се само с работа, която ще Ви помогне да покажете своите способности. Демонстрирайте своята компетентност. Акцентирайте върху основното, а не се занимавайте с подробностите. Истински добри награди получават не старанието и изпълнителността, а новите идеи и предложения.

 Трета грешка: Мислете, че властта води към самотата и човекът с власт има лош характер, никой не го обича, а жените с власт приличат на мъже

 Дълбоко в съзнанието на всяка жена има страхът да станат по-малко привлекателни за мъжете. От детските години нас са ни учили, че не е добре да се налагаме, че задачата на жената е да направи живота на околните по-приятен. Ние смятаме, че мъжете не обичат силните жени, защото те са загубили своята женственост. Дали това е така?

 На работното място традиционните женски добродетели, като мекотата, пасивността, беззащитността, винаги се възприемат негативно. Такива хора лесно се манипулират, никой не ги възприема като сериозни партньори и малко хора им имат доверие. Преди много години такова поведение е било обосновано, защото в обществото жените са били зависими от мъжете. В съвременния свят, където жените работят наравно с мъжете и имат активен обществен живот, мекото "женствено" поведение не е оправдано.

 Митът за това, че жените с власт стават по-мъжествени, се подкрепя само от тези жени, които за пръв път са получили власт. Тези жени още не са много сигурни и се опитват да копират мъжкото държание. Както всякакво копиране, мъжественото държане на една жена е комично. В стремежа си "да приличат на ръководител" тези жени изкуствено се стараят да не показват своята женственост.

 Какво трябва да правите?

 За да Ви възприемат на сериозно, не е задължително да приличате на мъжеподобно същество. Истински желана и привлекателна жена е тази, която е сигурна в себе си. Умението в подходящ момент да показвате властта си, да делегирате пълномощията е важен управленски навик, който свидетелства за това, че сте сигурен в себе си човек. Тренирайте в себе си това поведение и ще имате по-голям респект пред хората.

 Четвърта грешка: Изпращате грешни сигнали

 Представете си следната ситуация: Една жена работи като асистент в рекламна фирма. Тя е започнала тази работа с надеждата, че ще работи добре и ще стане мениджър. Тя има съответното образование, добре се разбира с колегите си и началниците. Работила е извънредно и са я хвалили безброй пъти за старанието.

 След време се е видяло, че въпреки всичките й усилия, никой не й предлага мениджърска длъжност. Дори, когато жената е започнала да търси друга работа, предложенията на другите работодатели са се свеждали към длъжностите на асистент, секретар или помощник. В края на краищата на желаното мениджърско място е назначена млада едвам завършила девойка, която няма никакъв опит.

Защо се случва така?

 Често ние самите не разбираме, какви сигнали изпращаме на околните. Ние обмисляме добре какво казваме, но изобщо не се замисляме, какви невербални послания (жестове) изпращаме. Но, истината е, че невербалните ни послания говорят за нас повече, отколкото нашите думи. Можем да използваме професионална терминология и да имаме една камара дипломи, но нашите жестове да излъчват несигурност, слабост и нерешителност.

 Обърнете внимание как жените говорят със своите началници-мъже. Често ли Ви се случва да гледате надолу, да имате виновен поглед или несигурна усмивка? Често ли Ви се случва да имате несигурен глас, а ръцете Ви да треперят? Имате ли "свита" стойка? С други думи, излъчвате ли сигнали на несигурност, притеснение, преструване, беззащитност и пасивност?

 Каквито сигнали изпращаме, такъв отговор и получаваме! Ако излъчваме сексуалност и преструвки - получаваме в отговор флиртуване или агресия. Когато излъчваме беззащитност и пасивност получаваме в отговор недоверие или в най-добрия случай, закрила. Мислите ли, че по този начин се отнасят към човека, на когото трябва да възложат важна и отговорна работа? Наистина, такъв човек може да се съжали, да привлече, да предизвика симпатия, но за работа трябват силни хора.

 Понякога начинът, по който говорим, издава нашата пасивност или несигурност. Често започваме излагането на нашите мисли от дребните детайли, а забравяме да кажем главното. Този начин на предоставяне на информация е много успешен при разговор с приятелка, но не и когато водим делови разговор.

 Обърнете внимание, колко често използваме в речта си извинителни изрази: простете, съжалявам, вероятно е, може би, ще се опитам, ми се струва и т.н. Ползвайки тези изрази, ние даваме психологическа възможност събеседникът да "избере" такъв отговор, който му е изгоден.

 Например:"Имате ли възможност да ми донесете онези документи?" Отговорът е ясен и логичен:"Не, нямам такава възможност". Или: "Ще се опитам да направя този проект". Вие ще се опитате? А кой тогава наистина ще направи този проект? И т.н.

Жените непрекъснато се извиняват, опитвайки се да бъдат вежливи, но околните (най-вече мъжете) възприемат това не като вежливост, а като сигнал за безпомощност и несигурност.

 Какво трябва да правите?

 Говорете кратко, ясно и последователно, като първо казвате същността на въпроса и след това посочвате основните детайли и изводи. Ако на събеседника му трябва по-подробна информация, той сам ще Ви каже за това.

 Трябва да имате хармония между това, което казвате, това как го казвате и Вашето държане. Ако казвате, че сте готови да поемете ново поле за дейност, не бива при това да се усмихвате несигурно и да пускате погледа надолу. Напротив, трябва да се държите изправено и да излъчвате сигурност. Употребявайте твърди и сигурни думи и жестове. Не говорете двусмислено и гледайте на човека в очите. Вместо да казвате: "Не съм разбрала задачата", кажете: "Трябва да уточня някои подробности".

 Дребните на пръв поглед подробности от невербалното ни държание, понякога стават най-важното нещо въз основа на което се взима важно за нашата кариера решение.

 Пета грешка: Пасивността

 Изпадали ли сте в следната ситуация: Работите си някаква работа и мечтаете да станете началник. След време във Вашата фирма наистина се освобождава мениджърското място и Вие отговаряте изцяло на изискванията за длъжността. Чакате ръководството да Ви предложи новата работа, но никой не се сеща за Вас и след време има новоназначен мениджър.

 Вие се чувствате недооценени, обиждате се на шефовете си и тайно страдате седмици наред.

 Познато ли Ви е? Ако вече сте изпадали в подобна ситуация, бихме искали да Ви питаме нещо: Защо не сте отишли при Вашия шеф веднага, щом сте разбрали, че мястото е свободно, и не сте му казали, че искате да кандидатствате? Дори и да получите отказ, вече ще знаете какво точно Ви липсва, за да кандидатствате за мениджърското място, а и Вашият началник ще е наясно, че имате определени амбиции. Често шефовете дори не подозират, че не сте доволни от сегашната си работа и искате да се развивате и да се изкачвате по кариерната стълбичка.

 Нерешителността и пасивността винаги водят до едното нищо. Ние, жените, често спазваме правилата и сляпо следваме по установената пътечка. Ние правим така, както е прието, но този, който е зависим от правилата, не вижда по-далече от ограниченото с правила пространство. Трябва да се научим да правим собствени изводи и да намираме своя път към успеха.

 Същото касае и недоволството, което се стремим да не изразяваме, защото така са ни учили. Жените се опитват да бъдат тактични и да не засягат околните. Не бива да се заблуждаваме, че това е дипломация. Този начин на общуване няма нищо общо с дипломацията и бизнес-общуването. Добри преговори трябва да имат полезен резултат и за двете преговарящи страни.

 Често ние крием недоволството си и се затваряме, очаквайки, че околните ще се досетят за нашето състояние. Такова поведение не е изненада, защото момичета са възпитавани да бъдат тихи, прилежни и да не се обаждат, ако не ги питат възрастните.

 Служителите, които вършат работата си прилежно, акуратно и точно, са основата на всяка една фирма и са необходими за успешното й функциониране. Такива хора имат шансове да не загубят своята работа дълго време. Обаче, те не могат да направят кариера! Кариерата се прави от тези, които използват своите познания, за да се развиват като професионалисти и да демонстрират "специалните" си способности.

 Какво трябва да правите?

 Истината е, че получаваме от живота само това, което сме поискали. Това ни искане трябва да бъде ясно и точно. Трябва да говорим за нашите желания и за усилията, които сме готови да положим, за да постигнем това, което искаме. Успехът идва към такива хора, които точно и ясно излагат своите идеи, изразяват желанията си и излагат своите изисквания. По този начин, те показват, че искат да извършват трудни и необичайни задачи.

 Шеста грешка: Емоциите

 Можете ли да си представите мъж, който работи не много добре платената си работа само защото шефът му е много любезен, пуска го в отпуска два пъти в годината и винаги казва "моля" и "заповядай"? При жените това е масово явление!

 Много жени, които имат потенциал да направят добра кариера, се чувстват толкова превързани към фирмата, в която работят или към шефа си, че не се решават да напуснат. Те изпитват голяма благодарност за това, че хората във фирмата са добри с тях. Такава емоционална привързаност е много удобна за манипулации. Нашият опонент винаги може да ни накара да вземем грешно решение, ако ни накара да се съсредоточим върху емоционалната, а не върху практическата страна на нещата.

 Разбира се, емоционалността и логическото мислене не са взаимоизключващи се явления. Но, истината е, че излишно емоционален човек, често не може да мисли логично. Ценете своите чувства, но не позволявайте те да решават вместо разума Ви!

 Често ние, жените, приемаме лично най-обикновените неща в живота. Ние грешим, когато тълкуваме действията на хората и често се заблуждаваме за техните мисли, вместо да ги питаме направо. Това ни прави уязвими по пътя към успешната кариера. Например, шефът е подхвърлил някаква забележка (и я е забравил половин секунда след това), а ние започваме да я обмисляме, обсъждаме и да се навиваме дни след това.

 Притесненията и емоциите имат и друга страна. Никой началник няма да Ви назначи на по-висока длъжност, ако смята, че сте прекалено емоционална и няма да можете да излагате твърдо своите идеи и да вземате твърди решения.

 Какво трябва да правите?

 Само ако нямате емоционална зависимост, ще можете спокойно и хладнокръвно да оцените положението и добре да изпълнете своята работа.

 Постарайте се да намалите личните разговори в присъствието на колегите и ръководството.

 Не приемайте критиката лично, а се възползвайте от нея като от източник на информация за това, върху какво трябва да обърнете по-специално внимание. Критиката е конструктивна за всеки кариерист! Реагирайте на изложените факти, а не на емоционалната обвивка на критиката.

 Помислете добре, дали емоциите не Ви пречат на правенето на кариерата? Намерете начин да се отървете от тях и да разгледате кариерата си обективно, като тази на друг човек.

 Е успех мили дами и се дръжте мъжки  !!!!!:):):)